Като наскоро дипломиран бакалавър се сблъсках с леко озадачаващия въпрос „А сега накъде?” И понеже отговорът не е нито лесен, нито еднозначен, а и доста хора около мен не спират да си го задават, реших, че тук е мястото да споделя какво и как ми се върти в главата през последните месеци.

Към края на моя 16-годишен учебен опит успях да си дам сметка, че ученето е средство да постигнеш някакви резултати. Преди не беше така – учех, защото трябва, защото е хубаво и защото всички учат. А освен тези прекрасни мотиватори, в България е разпространен и следният постулат: „Учи, мама, за да не работиш”. Е, това време мина. Към края на следването разбрах, че уча, за да мога, за да знам и за да правя нещо за себе си и за тези, с които работя.

И тук стигнах до един небезизвестен кръстопът – по кой път да поема, за да стана добър в това, което правя. Хубава работа с потенциал за израстване, магистратура в България или навън, AIESEC стаж в чужбина или собствен бизнес? Кое или кои от тези да комбинирам:

• Работата е нож с две остриета – бакалавър си, но стартираш от нулева позиция. Минава доста време, докато се утвърдиш като специалист, на когото се възлагат предизвикателните задачи – тези, които те развиват. И въпреки това работният опит си остава най-ценен.
• Магистратурата… Повечето магистратури в България май не се различават много от бакалавърските степени. Не че са зле, ама магистър или бакалавър, когато излезеш на пазара на труда, все се оказваш на нулевата позиция, без необходимия опит и практическо знание. Същевременно магистратурата навън, колкото и скъпа, престижна и дори практически ориентирана да е, те подготвя за една доста по-различна среда. Може да стана мега специалист в Англия, Холандия или дори САЩ, но когато се върна, ще се чудя защо българският бизнес се случва почти ирационално.
• AIESEC стажът си е добра идея – един мениджърски стаж ще ми даде и опит (макар и отново малко чуждестранен), и контакти, и евентуално даже хубава позиция след края му. Предизвикателство е, но си заслужава.
• И накрая, но не на последно място идва и собствения бизнес – сам си си шеф, сам определяш правилата и сам жънеш резултатите. Но дали сме достатъчно подготвени за такава крачка след бакалавърската степен? Кой знае.

За мен най-приложима е комбнацията от практически ориентирана магистратура и работа в България. Хубавата новина е, че такива магистратури вече има. Още по-добре е, че има магистратури, базирани на програми от „чужбински” университети. Тук въпросите са два – дали съдържанието е достатъчно добре адаптирано към българската среда и дали е достатъчно практично. Лошата новина е, че такива програми са сравнително ново явление в България и са малко хората, които можеш да попиташ дали стават за нещо.

В този ред на мисли бих се върнал към предишната публикация в блога и към нашите партньори от Института за предприемачи на Сиско. Магистратурата по предприемачество и финанси, която те организират заедно с ВУЗФ, по доста удачен начин комбинира предимствата и компенсира недостатъците на горните пътища за развитие. Поне в България не съм срещал аналог. И е много добър избор дори за един маркетолог като мен. От една страна, защото предоставя знание от едни от топ университетите в света – Stanford и Cornell. От друга, защото курсовете на Института са много добре адаптирани към българската среда и ти дават възможност да срещнеш истински хора от бизнеса – предприемачи и мениджъри на големи компании, с техните реални казуси и с техните успешни и неуспешни истории за това какъв път са извървели, за да реализират себе си в България. Не на последно място, съботно-неделното обучение по време на магистратурата дава възможност работа и учене да се случват паралелно.

Ето как ВУЗФ и Института за предприемачи представят самата магистратура:

След като завърших един от курсовете на Института за предприемачи, мога да кажа, че този подход ми даде както един много работещ поглед към българската бизнес среда, така и инструментите, които един бизнес може да приложи в нея. Не просто маркетинг, финанси, човешки ресурси и т.н. като дисциплини, а като реални практики. Това е учене заради правенето,а дали ще правя собствен бизнес или ще управлявам дадена функционална област в някоя компания, вече е въпрос на избор и стечение на обстоятелствата.

В крайна сметка това, което ще ми послужи в бъдеще, са уменията, а не дипломата. Те са, които ще ми донесат удовлетворение, пари и полезен ефект от работата ми. Така че по който и от пътищата да поема, знам къде трябва да ме отведе.

Илиян Опрев

Сподели:

•