С голямо удоволствие ви представяме Цветелина Тенева, мениджър в Института за предприемачи на Сиско и лектор в Магистърската програма по предприемачество и финанси, за която обещахме преди месец, че ще поканим да ни гостува в блога. Успяхме да я убедим да отдели от времето си, за да ни разкаже какъв е успешният кандидат за стипендиантската програма, която Института и ВУЗФ организират, и въобще по какво можем да съдим за предприемаческия потенциал на някой (или на нас самите).

Най-напред, благодарим за поканата да пишем в този блог! Ще се постараем да бъдем интересни и полезни.

Последните месеци прекарахме немалко време да си отговорим на въпроса по какво се познава в зародиш добрия предприемач – и този, който ще управлява успешно свой бизнес, и този, който ще развива рискови инициативи като служител в голяма организация.

Въпросът беше и спешен, и важен. Неговият отговор щеше да ни покаже как да структурираме критериите за избор на стипендианти за Магистърската програма по предприемачество и финанси.

С напредването на разсъжденията ни си дадохме отново сметка, че тази магистратура не е като другите – освен заради съдържанието, начина на обучение и лекторите си – и заради начина, по който се селектират стипендианти.

Това, което НЕ е фактор за този конкурс е оценката от дипломата ви. Оказа се, че това няма никакви връзка с потенциала за предприемач у един човек. Има много “калпазани” в училище/университета, които са много успешни бизнесмени! Както и ученолюбиви хора с не по-лош резултат

Затова, в този стипендиантски конкурс, ще оценяваме лични качества, умения и потенциал.

Ще го направим на две стъпки:

• Въз основа на формуляра за стипендия, който очакваме да ви изненада
• С тези от вас, които сме отсяли, ще се видим и поговорим лично

Добре, ще кажете, дайте повече затова какво Е фактор в този конкурс И ще бъдете прави! Даваме.

Интересува ни как вие оценявате вашите лични умения, качества и опит, които създават вашия потенциал като предприемач. Искаме, обаче, и да ни ги илюстрирате с конкретни ваши начинания, които ги показват.

В курса на Института за предприемачи “Мисленето на предприемчивия” има ясен постулат, че предприемачите се познават по тяхното отношение към успехите и неуспехите. Затова ви питаме за ваши успехи и провали и начина, по който се отнасяте към тях.

И последно, бихме искали да споделите вашите убеждения затова къде и как може да бъде приложено предприемачеството в днешния свят – и на бизнеса, и изобщо. Ще открехна вратата, за да кажа, че за нас в Института за предприемачи на Сиско, предприемачеството далеч надхвърля битието на собственик на бизнес (без да омаловажаваме това смело начинание). И вярваме, че то е подход и начин да бъдеш успешен в живота си.

Цветелина Тенева,
Мениджър в Института за предприемачи на Сиско

Сподели:

• 

Като наскоро дипломиран бакалавър се сблъсках с леко озадачаващия въпрос „А сега накъде?” И понеже отговорът не е нито лесен, нито еднозначен, а и доста хора около мен не спират да си го задават, реших, че тук е мястото да споделя какво и как ми се върти в главата през последните месеци.

Към края на моя 16-годишен учебен опит успях да си дам сметка, че ученето е средство да постигнеш някакви резултати. Преди не беше така – учех, защото трябва, защото е хубаво и защото всички учат. А освен тези прекрасни мотиватори, в България е разпространен и следният постулат: „Учи, мама, за да не работиш”. Е, това време мина. Към края на следването разбрах, че уча, за да мога, за да знам и за да правя нещо за себе си и за тези, с които работя.

И тук стигнах до един небезизвестен кръстопът – по кой път да поема, за да стана добър в това, което правя. Хубава работа с потенциал за израстване, магистратура в България или навън, AIESEC стаж в чужбина или собствен бизнес? Кое или кои от тези да комбинирам:

• Работата е нож с две остриета – бакалавър си, но стартираш от нулева позиция. Минава доста време, докато се утвърдиш като специалист, на когото се възлагат предизвикателните задачи – тези, които те развиват. И въпреки това работният опит си остава най-ценен.
• Магистратурата… Повечето магистратури в България май не се различават много от бакалавърските степени. Не че са зле, ама магистър или бакалавър, когато излезеш на пазара на труда, все се оказваш на нулевата позиция, без необходимия опит и практическо знание. Същевременно магистратурата навън, колкото и скъпа, престижна и дори практически ориентирана да е, те подготвя за една доста по-различна среда. Може да стана мега специалист в Англия, Холандия или дори САЩ, но когато се върна, ще се чудя защо българският бизнес се случва почти ирационално.
• AIESEC стажът си е добра идея – един мениджърски стаж ще ми даде и опит (макар и отново малко чуждестранен), и контакти, и евентуално даже хубава позиция след края му. Предизвикателство е, но си заслужава.
• И накрая, но не на последно място идва и собствения бизнес – сам си си шеф, сам определяш правилата и сам жънеш резултатите. Но дали сме достатъчно подготвени за такава крачка след бакалавърската степен? Кой знае.

За мен най-приложима е комбнацията от практически ориентирана магистратура и работа в България. Хубавата новина е, че такива магистратури вече има. Още по-добре е, че има магистратури, базирани на програми от „чужбински” университети. Тук въпросите са два – дали съдържанието е достатъчно добре адаптирано към българската среда и дали е достатъчно практично. Лошата новина е, че такива програми са сравнително ново явление в България и са малко хората, които можеш да попиташ дали стават за нещо.

В този ред на мисли бих се върнал към предишната публикация в блога и към нашите партньори от Института за предприемачи на Сиско. Магистратурата по предприемачество и финанси, която те организират заедно с ВУЗФ, по доста удачен начин комбинира предимствата и компенсира недостатъците на горните пътища за развитие. Поне в България не съм срещал аналог. И е много добър избор дори за един маркетолог като мен. От една страна, защото предоставя знание от едни от топ университетите в света – Stanford и Cornell. От друга, защото курсовете на Института са много добре адаптирани към българската среда и ти дават възможност да срещнеш истински хора от бизнеса – предприемачи и мениджъри на големи компании, с техните реални казуси и с техните успешни и неуспешни истории за това какъв път са извървели, за да реализират себе си в България. Не на последно място, съботно-неделното обучение по време на магистратурата дава възможност работа и учене да се случват паралелно.

Ето как ВУЗФ и Института за предприемачи представят самата магистратура:

След като завърших един от курсовете на Института за предприемачи, мога да кажа, че този подход ми даде както един много работещ поглед към българската бизнес среда, така и инструментите, които един бизнес може да приложи в нея. Не просто маркетинг, финанси, човешки ресурси и т.н. като дисциплини, а като реални практики. Това е учене заради правенето,а дали ще правя собствен бизнес или ще управлявам дадена функционална област в някоя компания, вече е въпрос на избор и стечение на обстоятелствата.

В крайна сметка това, което ще ми послужи в бъдеще, са уменията, а не дипломата. Те са, които ще ми донесат удовлетворение, пари и полезен ефект от работата ми. Така че по който и от пътищата да поема, знам къде трябва да ме отведе.

Илиян Опрев

Сподели:

• 

Лятото без граници започна! Сигурно четеш това в кафе-паузата на някоя международна конференция или вечер след парти с другите стажанти от Румъния, Русия, Хърватска, Швеция… и откъде още бяха? Само като си го представих и за малко щях да забравя защо седнах да пиша. А, да, заради мисленето на предприемчивия. Но хайде първо да разкажа за презентацията.

В края на юни AIESEC УНСС изнесе съвместна презентация с Института за предприемачи на Сиско в НБУ. Говорихме си за неограничените възможности. Разказахме за летните стажове, които AIESEC предлага, а Оля Караилиева (нашата напориста финансистка) сподели страхотното преживяване от миналогодишния й стаж в Полша. От Института за предприемачи на Сиско пък ни допълниха, че възможностите не са само през лятото – те дебнат зад всеки ъгъл, във всеки блок от дневната ни програма, във всяка среща и разменена мисъл. Всички малко или повече се стремим да предизвикваме себе си, но тайната се крие в това да предизвикваме света и да мислим предприемчиво.

В AIESEC наричаме това Entrepreneurial Mindset, в Института говорят за мисленето на предприемчивия и имат цял курс, посветен на това. . Всъщност, екипът на Института за предприемачи много често получават въпроса „Учи ли се приедприемачеството или не?”. На който Те отговарят, че няма невъзможни неща, стига човек да има мотивация и воля да ги постигне.

Та, за предприемчивостта… Както каза Светлан (повече за него тук), до преди 2008-ма, когато икономиката растеше, „дори и прасетата летяха”. Днес нещата са по-различни – парите са доста по-малко и изискват максимална ефективност, нужни са направо чудеса от храброст или от… предприемчивост.

Какво прави предприемчивият?

• Приема и предизвиква промяната в света около себе си.
• Адаптира се към несигурността – светът в момента се развива с бясна скорост и ако се опитаме да го поставим в рамки, ще ограничим само себе си.
• Намира възможности и създава, създава и пак създава – полезност и стойност за себе си и за другите.

Предизвикателството на Цвети и Светлан и Цвети към нас беше, че да намираш възможности не е трудно. Ето семплата формула – ако често се сблъскваш с даден проблем (а в България ни се случва доста често), виж колко други хора се сблъскват с него. Ако ти имаш решение и то се хареса на останалите – това е възможност!

Това е нагласа, която води към успех. И то не към баснословни богатства и световна слава, защото те са следствия от успеха. Предприемчивото мислене е пътят към личния успех в това, което правим – било то в университета, в AIESEC, на работа или в собствени предприемачески начинания.

Повече за Института за предприемачи на Сиско можете да откриете тук, а за Магистратурата по предприемачество и финанси, която организират съвместно с ВУЗФ – тук . Междувременно ние много се надяваме скоро да привлечем Светлан или и Цвети (основателите на Института) като гости на този блог.

Повече за Института за предприемачи на Сиско можете да откриете тук, а за Магистратурата по предприемачество и финанси, която организират съвместно с ВУЗФ – тук . Междувременно много се надяваме да привлечем Светлан и Цвети (основателите на Института) като гости на този блог.

Сподели:

• 

Днес ми казаха нещо много интересно – за да привлечеш вниманието на един AIESEC–ър, е достатъчно да споменеш думата „стаж”. Е, нека опитам. Стаж! Привлякох ли ви вниманието? Страхотно! Моля, четете нататък.
Мога да ви говоря за невероятната възможност да промените не само собствения си живот, но и животa на много други хора, обаче това звучи малко абстрактно. Мога да ви разкажа и за чисто практическата страна на нещата – че имате шанс да усъвършенствате своите езикови, комуникационни, презентационни и прочее умения. Мога и да се опитам да ви „продам” стажовете с това, че са покрити престоят и храната. Мога да заложа на вашата гражданска съвест и да ви кажа, че ще работите главно с деца, като по един от проектите това са деца в неравностойно положение, по друг са проблемни деца – все хора, на които можете да сте безкрайно полезни. Не са едно или две неща.
Предпочитам обаче да ви кажа нещо друго. Аз съм нов член в организацията. Изключително нов. Като такъв, мозъкът ми все още не е AIESEC–ъризиран. Та, относно стажовете искам да ви разкажа за едно момиче, чиито думи ме накараха да поискам и аз да замина на стаж. Тя не ми каза кой знае колко. Представи се, каза, че е била в Турция и че този стаж я накарал да се влюби в държавата и културата. Каза, че този стаж променил живота й. И аз съм склонен да й повярвам. Не знам какво точно се е случило там, не съм си правил труда дори да я разпитам какъв е бил проектът. Просто това нейно изказване ми беше достатъчно. Стана ми любопитно, стана ми интересно, поисках да видя със собствените си очи тази уникална атмосфера, всичките емоции и спомени, всичко, свързано със стажовете!
Искрено се надявам и на вас да ви се е приискало да отделите шест седмици от лятото си и да попътувате малко. Ако не друго, поне дестинациите са изключително интересни – Полша, Румъния, Русия, Турция, Украйна. Държави, достатъчно близкил, че да не ви уплашат разстоянията, но и достатъчно далечни, че да предложат нещо ново и интересно.
За повече информация може да погледнете тук или да дойдете на презентацията, която ще се състои на 11 май (сряда) в УНСС, зала 2023 от 19:00 ч.

Сподели:

• 

Когато се присъединих към AIESEC  (март 2008), първото, което ме впечатли, бяха фасилитаторите на различните конференции. Малко по-късно тогавашният председател на АИЕСЕК София УНСС – Дени Маринова, се върна от конференция в Санкт Петербург и разказваше колко невероятно изживяване е да бъдеш интензивно въвлечен в работни групи с хора от всички краища на света, как, като отиваш на вечеря, останалите петима човека на масата са от различни страни.

Международната конференция  ми напомни за няколко важни неща:  за обичта ми към южнославянските езици  (в случая към хървато-словенско-сърбо-македонско-българския общославянски език, на който разговаряхме там), както и за удоволствието, което ми доставя работата за развитието на другите хора – най-бързият начин да развиеш и себе си.

Сподели:

• 

…Станах студентка! Дойдох от другия край на България, за да уча тук. Пристигнах само с две чанти и собственото си, изпълнено с кандидатстудентски трепети, тяло. Не познавах никого, не знаех какво да правя, нямах надежди, страхове, стремежи… нищо. И тогава от нищото се появи AIESEC – случайно пробляснала светлина в тунела на безцелното ми лутане. Не знаех какво ще правя, ако ме изберат, въобще не знаех какво правя, оставих се на интуицията ми да ме води…

И така… ето ме тук и сега. Вече знам къде съм, знам какво искам – и най-важното – знам как да го постигна. AIESEC ми даде увереност, че съм способна да преборя страховете си и да изпълня целите си.

Защо ли ти разказвам всичко това? Знам, че и ти си като мен – търсиш себе си. Искаш да махнеш шапката невидимка и да покажеш на света истинското си лице, за да го промениш. Имаш възможност – AIESEC – остави се на интуицията си и предизвикай себе си, само така можеш да промениш себе си и хората около теб. Само повярвай, че си способен!

Кандидатствай, за да преодолееш страховете си и да намериш пътя на развитието! Кандидатствай, за да оформиш бъдещето си! Не, това не са гръмки думи, които се казват в такива ситуации – повярвай, че ако започнеш промяната от себе си, ще успееш да промениш и света… а това ще те направи по- щастлив и пълноценен.

Само повярвай!

Кандидатствай ТУК.

Сподели:

• 

(EB Elections 2011)

Денят: 19. 02. 2011

Мястото: УНСС София

Поводът: Изборите за управително тяло на AIESEC UNWE.

Часът: 9:00

По това време обикновено още съм в леглото. Сънувам някой екшън , в който аз съм главната героиня или пък някой кошмар, от който се опитвам да се събудя. Зависи какво ми е донесла феята на сънищата.

Не и днес, не се случваше и с мен. Днес денят  започна много рано сутрин, беше особен, особен и важен – Денят на изборите!

Този ден не бе обикновен за мен. Не беше такъв и за другите членове на AIESEC.  Всеки един от тях трябваше да реши на кого да гласува вот на доверие. На пръв поглед лесно решение, но в действителност това решение ще промени  настоящето и бъдещето на избраните лица, на моите приятели. Денят беше още по-специален за самите кандидати : Аурора Христова, Валентина Нанчева, Владимир Фам, Диана Тотинска, Екатерина Димитрушева, Инна Тонева, Оля Караилиева, Петя Натова, Симона Стефанова, Славея Цветарска и Даниел Йорданов, Донка Христова. Те се бореха да получат доверието да бъдат  вицепрезиденти на отделните функционални области в организацията. Кандидатите за председател на AIESEC –  Пенка Коркова и Иван Диков, също трепнеха.

Задачата на всички кандидати бе трудна. Всеки един от тях притежава уникални качества, но те трябва да ги представят и предадат по най-добрия начин. Всеки един беше спечелил правото да бъде там и заслужава доверие. Въпросът беше кой можеше да понесе отговорността и да поеме правата и задълженията, произтичащи от това да бъдеш част от управителното тяло. Вероятно всички те знаеха, че този ден бе само крачка към това, което е истински важно и значимо.

Денят започна. Всички бяха изключително ентусиазирани и жизнерадостни (все пак беше още 10:30). Членовете заеха местата си, а кандидатите трепетно си повтаряха речта за последен път. Моментът настъпи. Сега бе времето и мястото да представят себе си, да изразят идеите си, да променят живота си.

Речта на всеки един бе  колкото сериозна, толкова  искрена и вдъхновяваща. Всеки един от тях предизвикваше себе си и  преминаваше през непознати до този момент емоции.

Времето минаваше бързо и неусетно – реч след реч, въпрос след въпрос, дискусия след дискусия.

Ето, че настъпи и часът, когато всичко трябваше да се реши. Напрежението растеше. В този момент равносметката на настоящето се срещна с  плановете за бъдещото, тъгата на „отиващите си” се преплете с надеждите на „пристигащите”.

Гласуването приключи. Всеки пълноправен член даде своя глас, взе своето решение, промени нечий живот. Гласовете бяха преброени. Резултатите готови. Часът беше към 20:00. Всички бяха „леко” изморени, но тръпнеха в очакване. Настъпи тишина… Резултатите бяха обявени… В този момент имаше колкото радост, толкова и тъга.

Равносметка:

Честито на новият ни президент: Пенка Коркова!

Честито и на другите победители – Аурора Христова, Валентина Нанчева, Владимир Фам, Диана Тотинска, Екатерина Димитрушева, Инна Тонева, Оля Караилиева, Петя Натова, Симона Стефанова. Всички те могат да си  отдъхнат  до следващата седмица, когато отново ще трябва да затаят дъх и да преминат през следващото изпитание:  специална комисия, която трябва да грабнат с идеите и силата да духа си. Успех и не забравяйте, че сме с вас!

Поздравления и на другите кандидати, които въпреки, че не спечелиха, имаха смелостта да предизвикат себе си, да устоят на напрежението и да защитят своите идеи и гледни точки. Искрено вярвам, че в  този ден вие сте натрупали безценнен опит и сте надминали границите на възможностите си.

Резултат: Избран президент, няколко измокрени членове, доста изморени, но в същото време доволни и щастливи лица!

Следва продължение…

Сподели:

• 

Из дневника на един делегат: SLCo – история за една организация, една конференция и… едно приключение…

12 февруари 2011 година

Беше ден като всички останали, но явно имаше нещо, което трябваше да се случи… Нещо ново и невероятно приключенско!

И-и-и начало! 

Всичко започна в една ранна февруарска утрин, в която духът на AIESEC ни поведе към заветното място на нашата среща. Това беше SLCo – локалната стратегическа конференция на AIESEC УНСС. Целта на това събитие беше да планираме близкото бъдеще на локалната секция и да си направим равносметка докъде сме стигнали с целите и реализацията им.

Всичко обаче се случи по-различно. Започнахме с равносметката за себе си, за планирането на всеки един от нас, за нашите цели, мотивация и креативност. Оказа се, че за да планираме развитието на организацията, трябва първо да се вгледаме в собствените си планове и мечти и в усилията, които ще вложим, за да се превърнат те в реалност. Осъзнахме, че организацията живее във всеки един от нас – в собствените му усилия и отговорности…

Ох, стана много психологическо, нали?

Но всъщност това се случва след една такава стратегическа конференция – когато осъзнаеш, че си се събудил и си пак в реалния черно-бял свят. Цялото приключение беше една игра – в нея печелиш, ако осъзнаеш мястото си, целите си и това, което можеш да промениш в себе си, за да помогнеш на повече хора да направят същото. Звучи твърде идеалистично, но когато откриеш истински ценното в съществуването си, искаш да го предадеш на повече хора с помощта на една международна платформа за развитие, каквато е AIESEC.

13 февруари 2011 година

И така… след планирането, целеполагането и равносметките играта вървеше към своя край. Едва когато нещо свърши, започваш да осъзнаваш колко ценно е било за теб и как искаш да остане завинаги с него. Но не бива!

Играта едва сега започва – точно тук и сега. Готови сме да предизвикаме себе си и околните, за да променим света и да го направим по-добро място за съществуване…

Това беше поуката от тази приказка, която ни накара да скочим колкото се може по-нависоко и да се опитаме да хванем себе си и промяната, която сме готови да предизвикаме…

Сподели:

•