14
Mar
2011
Из дневника на един AIESEC-ър… Началото
…Станах студентка! Дойдох от другия край на България, за да уча тук. Пристигнах само с две чанти и собственото си, изпълнено с кандидатстудентски трепети, тяло. Не познавах никого, не знаех какво да правя, нямах надежди, страхове, стремежи… нищо. И тогава от нищото се появи AIESEC – случайно пробляснала светлина в тунела на безцелното ми лутане. Не знаех какво ще правя, ако ме изберат, въобще не знаех какво правя
, оставих се на интуицията ми да ме води…
И така… ето ме тук и сега. Вече знам къде съм, знам какво искам – и най-важното – знам как да го постигна. AIESEC ми даде увереност, че съм способна да преборя страховете си и да изпълня целите си.
Защо ли ти разказвам всичко това? Знам, че и ти си като мен – търсиш себе си. Искаш да махнеш шапката невидимка и да покажеш на света истинското си лице, за да го промениш. Имаш възможност – AIESEC – остави се на интуицията си и предизвикай себе си, само така можеш да промениш себе си и хората около теб. Само повярвай, че си способен!
Кандидатствай, за да преодолееш страховете си и да намериш пътя на развитието! Кандидатствай, за да оформиш бъдещето си! Не, това не са гръмки думи, които се казват в такива ситуации – повярвай, че ако започнеш промяната от себе си, ще успееш да промениш и света… а това ще те направи по- щастлив и пълноценен.
Само повярвай!

