25
Mar
2011
Приключението на един трейнър до Атина и обратно
Когато се присъединих към AIESEC (март 2008), първото, което ме впечатли, бяха фасилитаторите на различните конференции. Малко по-късно тогавашният председател на АИЕСЕК София УНСС – Дени Маринова, се върна от конференция в Санкт Петербург и разказваше колко невероятно изживяване е да бъдеш интензивно въвлечен в работни групи с хора от всички краища на света, как, като отиваш на вечеря, останалите петима човека на масата са от различни страни.
Три години по-късно имах удоволствието да изживея подобно приключение. От 24 до 28 Февруари 2011 година се проведе международна AIESEC конференция в Гърция за трейнърите в организацията (trainers), на която бях фасилитатор. Споделях знания и опит с хора от 16 държави, които желаеха да се развият в сферата на обученията. Трейнърството се превърна в нещо повече от хоби за мен – то се превърна в страст.
Ще запомня времето, което прекарах в Гърция, със сесията по НЛП, която водих (макар и да нямам сертификат в областта); с вечерта, в която се загубих в Атина; със сесията по Разказване на истории – часове преди да я изнеса бях притеснен, че няма да успея да дам силен пример и гледах видеота на Стив Джобс, Лес Браун и други. В крайна сметка, като дойде време да се изправя пред делегатите, страхът изчезна. Няма да забравя и как с модератора на конференцията (единствения друг българин там) – Ивайло Димов, раздавахме мартеници на хората. Не знаех, че румънците имат същата традиция.
Международната конференция ми напомни за няколко важни неща: за обичта ми към южнославянските езици (в случая към хървато-словенско-сърбо-македонско-българския общославянски език, на който разговаряхме там), както и за удоволствието, което ми доставя работата за развитието на другите хора – най-бързият начин да развиеш и себе си.

